Риск за откриване
Какво е риск за откриванеРискът за откриване е вероятността одиторът да не успее да намери съществени неточности, които съществуват във финансовите отчети на предприятието. Тези грешки могат да се дължат или на измама, или на грешка. Одиторите използват одиторски процедури, за да открият тези грешки, но поради естеството на тези процедури, винаги ще съществува известен риск за откриване. Например, понякога одиторите вземат извадка от определен тип фирмена транзакция, защото разглеждането на всяка транзакция е непрактично. Увеличаването на размера на извадката може да намали риска от откриване, но някакъв риск винаги ще остане. Рискът за откриване е един от трите елемента, които включват одиторски риск, като другите два са присъщи риск и риск за контрол.
НАРУШЕНИЕ НАДОЛУ Риск за откриване
Често срещана грешка, която правят одиторите, е да заключат, че откритата неточност е тривиална. Понякога погрешна декларация, която е тривиална в едно звено на дружеството, може да стане съществена при обобщаването им върху множество бизнес единици, което оказва значително влияние върху финансовите отчети на компанията. Рискът за откриване може да бъде по-висок в региони, където регулаторните органи са относително неефективни.
Одитните процедури, използвани за минимизиране на риска за откриване, включват:
- Тестване на класификация : Използва се за определяне дали транзакциите са класифицирани правилно.
- Тест за пълнота : Използва се за проверка дали липсват транзакции от счетоводните записи. Одиторът може да прегледа банковите извлечения на клиента, например, за да определи дали плащанията към доставчиците не са били записани.
- Тестово оценяване : Използва се за тестване дали стойността на активите и пасивите в счетоводните отчети на компанията е точна.
- Тест за възникване: Използва се за определяне дали записаните транзакции действително са се случили. Този тест може да включва проучване на конкретни фактури, посочени в книгата за продажби, както и поръчка на клиенти и документация за доставка.