Теорема за раздялата на Фишър
Каква е теоремата за раздялата на ФишърТеоремата за разделяне на Фишър постулира, че предвид ефективните капиталови пазари, изборът на инвестиция на фирма е отделен от инвестиционните предпочитания на собствениците му и следователно фирмата трябва да бъде мотивирана само за увеличаване на печалбата. Казано по друг начин, фирмата не трябва да се грижи за полезните предпочитания на акционерите за дивиденти и реинвестиране. Вместо това тя трябва да се стреми към оптимална производствена функция, която да доведе до възможно най-високата печалба за акционерите.
НАРУШЕНИЕ НАДОЛУ Теорема за разделение на Фишър
Основната идея е, че мениджърите на дадена фирма и нейните акционери имат различни цели е отправна точка за теоремата за разделяне на Фишър: акционерите имат предпочитания за полезност, които формират индивидуални криви на полезни функции, но мениджърите на фирмата нямат разумни средства да установят какви са те. По този начин мениджърите трябва да игнорират своите предпочитания и да работят за увеличаване на стойността на фирмата. Мениджърите, които вземат тези инвестиционни решения за производство, трябва да приемат, че като цяло целите на потреблението на собствениците могат да бъдат постигнати, ако те увеличат максимално възвръщаемостта на предприятието от тяхно име.
Разширението на теоремата
Теоремата за раздялата на Фишър беше важно разбиране. Той послужи като основа за теоремата на Модиляни-Милер, че предвид ефективните капиталови пазари, стойността на фирмата не се влияе от начина, по който тя финансира инвестиции или разпределя дивиденти. Има три основни метода за финансиране на инвестиции: дълг, собствен капитал и вътрешно генерирани пари. При всички останали равни стойността на фирмата не варира в зависимост от дълга спрямо собственото финансиране.
Ървинг Фишър
Ървинг Фишър (1867 - 1947) е обучен в Йейл икономист, който допринася много за неокласическата икономика в изследванията на теорията на полезността, капитала, инвестициите и лихвените проценти. Природата на капитала и доходите (1906 г.), лихвеният процент (1907 г.) и теорията на лихвите (1930 г.) са семинални произведения, които влияят на поколения икономисти.
Сравнете инвестиционни сметки Име на доставчика Описание Разкриване на рекламодатели × Офертите, които се появяват в тази таблица, са от партньорства, от които Investopedia получава компенсация.